242. ЯНИНА МАКЯ СИРАЧЕ ЧУВА

Дърво столовато

Янина макя сираче чува,
макя го чува, Яна го бие,
бие и кълне, хлеб му не дава.
Макя е Яна люто проклела:
- Ой Яно, Яно, хубава щерко,
оженила се, удомила се,
па не родила до девет годин;
па да отидеш на бели Дунав,
па да постоиш и да послушаш,
как мрамор дрънка и мрена игра.
Па да си идеш низ Бело море,
па да си земеш пребели камек,
та да го туриш на твое сърце,
та да го носиш девет месеца,
па да си родиш мажко детенце;
уши да има, а да не слуша,
уста да има, а да не реве,
ръце да има, а да не шава,
очи да има, а да не гледа!
Яна е мома клетва стигнала:
оженила се, удомила се,
па не родила до девет годин.
Па си отишла на бели Дунав,
на бели Дунав, на Бело море,
та постояла и ослушала,
как мрамор дрънка и мрена игра.
Па се навела та си земала,
та си земала пребели камек,
та го турила на клето сърце,
та го носила девет месеца.
Па си родила мажко детенце,
от злато му е люлка сковала,
от сребро му е яже излела.
Па си люляла мажко детенце,
ем го люляла, ем му пояла:
- Нани ми, нани, мажко детенце!
Уши си имаш, а ме не слушаш,
оста си имаш, а ми не ревеш,
очи си имаш, а ме не гледаш,
ръце си имаш, а ми не шаваш:
че макя ме е люто проклела,
та ме е люта клетва стигнала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.