|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
241. ЗАСПАЛА БЕЛА РАДУНА
Дърво столовато
Заспала бела Радуна
навръх на Стара планина,
под столовато ореше.
Подуна ветар горянец,
откърши китка осена
ситна росица прероси,
Радуна от сън сабуди.
Радуна ветру говори:
- Ветре-ле, ненадуал се!
Дунаве, ненанишал се!
Орео, ненаклатил се!
Дъжде-ле, ненаросил се!
Колко бех леко заспала,
по-леко засънувала!
Отка бе брат ми погинал,
насън го не бех видела -
сега го насън сънувах,
че насън брат ми говори:
- Сестро-ле, бела Радуно!
Да кажеш, сестро, на тата,
на тата, та па на мама,
на тата - да се обръсне,
на мама - да се опере
и кърпа да си забради,
а тизе да се омиеш,
косата да си уплетеш -
стига сте мене жалили!
Че кога пойдем с дружина
да пием вода студена,
сичките пият, Радуно,
язе не мога да пия;
че кога прида да пия,
водата ми се размати
от ваши сълзи горчиви!
СбНУ 16-17, с. 120.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|