238. ИМА МАКЯ СИНА ЙЕДИНАКА

Дърво столовато

Има макя сина йединака,
од милост га на занаят дала,
дала га йе у град у София.
По град бие чума Руселена:
на дън била двесте и двайесе,
на ноч била триста и трийесе -
пай се не йе София познала;
къга уби майци мила сина,
тъгай се йе София познала.
Згодила се макя милостива,
жално оди по гора зелена,
жално оди, йош по-жално плаче:
- Леле сине, леле йединаче,
клета макя дека да те копа?
Да те копа у гора зелена -
у гората ниде вода нема!
Да те копа у полье широко -
у польето ниде сенкя нема!
Зякопа га у гора зелена,
кръз гора йе друми направила,
свако утро вода носеечи,
свако пладне китке береечи,
сваку вечер свече палеечи.
Па му седе макя да му реди:
- Леле сине, леле йединаче,
тежи ли ти тая църна зевня,
тежи ли ти тоя ситън покров?
- Ни ми тежи тая църна зевня,
ни ми тежи тоя ситън покров,
но ми тежи под пърстен девокя.
Чуем, мале, ама те не видим:
църна зевня сърце притиснула,
паучина очи премрежила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.