235. ПОБОЛЕ СЕ ДОНА

Дърво столовато

Поболе се Дона
от църната чума,
от юначка болес,
бащи на катове,
майце на скутове,
брату на дворове.
Дона майце вели:
- Мале, мила мале,
ке си умра, мале,
младо и зелено,
нито поодило,
нито поносило
свилени кошули,
шамки антерии,
ибришим чорапе.
Я мама й вели:
- Доне, мило чедо,
не бой ми се, Доне
не ке да ми умреш!
Макя е пратила
твойо стари баща
на Стара планина,
на бела бачия,
на сивото стадо,
овен да донесе,
курбан да заколе
на Дона на здраве!
А Дона й вели:
- Мале, мила мале!
Чума курбан не ке,
туку Дона иска.
Мале, мила мале,
да не ти е просто,
кога умра, мале,
ако дадеш, мале,
чуждин да ме плаче,
чуждин и чуждинка.
Я си имам, мале,
четворица бракя
и четири снахи:
снахи да ме плачат.
Зготвила съм, мале,
четири кошули
бракя да даруваш!
зготвила съм, мале,
четири чорапе
снахи да даруваш.
Мале, мила мале,
четворица бракя
да ми зградят, мале,
каща каменита,
бела варовита,
сос четири врати.
От едната врата
сънце да ми грее,
от другата врата
ветер да ми дуа,
от трекята врата
макя да дооди,
от четвърта врата
друшки да доодат,
Дона да си викат:
- Айде, Доне, айде,
на вода да идем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.