234. БОЛНА МИ ЛЕЖИ ХУБАВА ЛАЛКА

Дърво столовато

Болна ми лежи хубава Лалка,
болна ми лежи, та ще да умре.
Лалка си мами тихом говори:
- Аз ще да умра млада-зелена,
млада-зелена, непогодена,
непоносила венчана руба.
Но кога умра, мила ми мамо,
ти ма не копай в чисти гробища,
а ма закопай на кръстопътя.
На главата ми чешма направи,
на сърцето ми нова градинка,
на краката ми нова черкова.
Койе йе старо, в църква да влезе,
да се прекръсти и да спомене;
коя е булка, мила ми мамо,
да си налее две стовни вода,
вода да пие и да спомене;
койе йе младо, мила ми мамо,
да се отбие в мала градинка,
цвете да бере, китки да вие,
и да ги дава на пръво либе,
и да спомене хубава Лалка.
То ще да дойде и мойто либе,
цвете да бере и да поплаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.