226. ТРЪГНАЛИ МИ СА

Дърво столовато

Тръгнали ми са, тръгнали,
иомчета млади търговци,
на дълга пътя да вървят,
във Куршум града голяма,
тежко имане да земат,
от малко млого да стигнат.
Ходили и се върнали;
от малко млого стигнали -
на хилядата петстотин,
на пеття стотин сто гроша.
Като се назад върнали,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат,
студена вода да пият.
Христо на Ангел думаше:
- Ангеле, кардаш, Ангеле,
да станем, кардаш, да вървим,
тук не е място за назе -
тука е място хайдушко!
Дорде си Христо издума,
пушка се в гора префърли,
Ангел в сърцето удари.
Ангел му кърви течаха,
език му тихо говори:
- Христо-льо, кардаш, Христо-льо,
по-скоро конче възсядай,
иди си, кардаш, не седи,
и млого здраве занеси
на мойта млада невеста,
на мойте четри момчета!
Дорде си Ангел издума -
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.