225. ТРЪГНАЛИ МИ СА

Дърво столовато

Тръгнали ми са, тръгнали
калоферските терзийе,
нах Стамбол града да идат,
ситно шиюво да шият.
Цяла съ зима седяли,
дошло йе време, придошло -
нах Калофер си търгнуват.
Иванчо си се разболя
от тая болес притажна,
лошо му пада, по-лошо.
Терзийе сбират, търгнуват,
и тешкере си списуват,
и конете си ковяха.
Мастор Иванчо викаше:
терзийе, мои йолдаше,
да си ва милно помоля:
не ковите си конете,
не списувайте тешкере,
да ви не гльода Иванчо,
доде се с душа разделя.
Че ага си ми подете
до Калоферска касаба,
та щат да си ва посрйошнат
вашите стари майчици
и младичките булчета,
и моя майка ще да йе,
с по-малката ми сестрица,
та ще да си ва попита:
- Терзийе, млади терзийе,
камо ми мастор Иванчо?
Пак вие да хи речете:
- Йой Инанчова мале-ле,
Иванчо си ми остана
на Стамбол града голяма,
там се Иванчо ожени,
зе си стамболска гъркиня.
Моя йе майка хитричка,
тя ще да си се съсети,
че неща да хи остана
на чужда земя незнайна,
ясни ще гласи да пусне,
от земя та до небето:
- Иванчо, сину Иванчо,
кому си, сину, остави
твоята каща градена,
градена неуградена,
градена неукадена,
и твоя стара майчица?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.