221. СЪБРАЛИ МИ СЕ, ОТБРАЛИ

Дърво столовато

Събрали ми се, отбрали,
до триста коля с волове
и триста коля с биволе,
царска кирия да карат,
кирия тежко желязо,
кирия бяла пшеница;
ала си нямат керванджи,
керванджи, верен ясакчи.
Седяха и си мислиха,
един си други думаха:
- Хайде да викнем Стояна,
че му съ чивга бивлите,
и му съ яки колата.
Те при Стояна отидоха
и на Стояна думаха:
- Стоене, верен другарю,
я ела, абре, със нази,
керванджи-баши да станеш,
че имаш кола железни,
и ти съ чивга бив’лите.
Стоян си у тях отиде
и на мама си думаше:
- Викат ме, мамо, викат ме,
керванджи-баши да стана,
шестотин коля да водя,
че имам кола железни
и ми съ чивга бив'лите.
По грош ми дават на кола,
викат се, мамо, шестотин,
освен другата кирия.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
прошка ти, синко, не давам
керванджи-баши да станеш,
че ще минете-премина
през тая река Керванка,
тя тече мътна и кална
и носи дърво и камък,
още съ дълги пътища
и много кални друмища:
не ходи, синко Стояне!
Другите по грош’ко дават,
ти дай им, мама, два гроша -
пак керван-баши не ставай!
Стоян мама си не слуша,
юпрегна руси биволи,
метна им златни чулове
и посребрени юлари,
юпрегна кола железни,
че дръпна злати синджири -
тежък ми керван поведе.
Вървели що съ вървели,
стигнали река Керванка,
Керванка мътна придошла,
та влачи дърво и камък.
Стоян се чуди и мае,
че как Керванка да мине:
дали синджири да хване,
биволи да си поведе,
или в колата да седне.
Бив’ли Стояну думаха:
- Не ни, Стояне, превеждай,
нито се качи в колата,
най се, Стоене, покачи
на наште равни гърбове:
ако се ние удавим -
и ти ще да се удавиш,
ако си ние излезем -
и ти ще да си излезеш.
Стоян биволи не слуша,
не се е Стоян покачил
на техни равни гърбове,
най ми е седнал в колата,
че ги в водата натири.
Кога накрай изплуваха -
ни кола има, ни Стоян
сал съ с хомоте излезли;
с рога хомоте счупили,
че се в реката върнали,
Стояна да си намерят.
Със глава плавои хвърляха,
със крака пясък ровеха,
че съ Стояна найдели,
на рога съ го изнесли;
ни жив бил Стоян, ни умрел,
Кът’се дружина събрала,
Стоян керванджи думате:
- Дружина, мои другари,
проклет да бъде тоз чуляк,
който биволи не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.