218. ОСТАНИ СБОГОМ, СТАРА ПЛАНИНО

Дърво столовато

Остани сбогом, Стара планино,
че ти сме много золум сторили:
опасохме ти трева зелена,
и изпихме ти вода студена,
изхвърляхме ти дребно камъне,
изсякохме ти елшено върше.
издялахме го момям кожлюве.
- И вие сбогом, млади овчари,
сбогом идете, пак да дойдете.
Ян, кехаята здрав дано поде,
здрав дано поде, болен да дойде.
Че ми измами Руса девойка,
та я изведе на планината,
че я не люби кайно се люби,
кайно се люби порво любови,
ами накладе два силни огня,
та че я метна между два огня,
та я съжежи сйтан пепельчок,
та си накърми сивото стадо;
и ми отсече личното дорво,
личното дорво трепетличката,
дето стипаше кукувичката,
та кукуваше и нарьождаше:
- Задали са се, подали са се
от равно поле млади овчари,
млади овчари със сиво стадо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.