Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

214. ГЕРДАН ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЕШЕ

Дърво столовато

Гердан през гора вървеше,
през гора през люлекова,
хранена коня яздеше
и на гората думаше:
- Горо-ле, горо зелена,
водо-ле бистра, студена,
гиздава Мургаш планино!
Нящо ша да та попитам,
правичко да ми обадиш:
що ми си, горо, завяла,
без време, горо, раничко,
преди ден свети Илия;
дали та слана попари,
или та пожар изгори?
Гора е няма сякога,
никому дума не казва,
ала Гердану продума:
- Гердане, младо юначе,
от Бога добро видяло!
Ако ма питаш да кажа,
правичко да ти обада:
нито ма слана услани,
нито ма пожар изгори,
ами ми тежко остана
от твоите млади овчаре
и от твоият кехая.
Снощи е Петко преминал
с твоите вакли овнове
през самодивско игрище,
през зелената тентява,
и си овцете помами
до самодивско кладенче.
Кога седнаха да едат,
самодиви съ излезле,
та па на Петка думаха:
- Петко-ле, млада кехайо,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарете сърцата
и по две капки черна кръв!
Петко се тихо молеше,
като молеше, думаше:
- Аз имам либе венчано
и две дечица близнета,
и овчаре съ женени
става веч девет години.
Тогаз се вихри дигнаха
и ти овчаре грабнаха;
самичек Петко остана,
остана, ама защо е;
главата му е бял камък,
а сърцето му - черен дъб!

 


Копривщица (сп. Знание, г. І, с. 270; =Каравелов-Съч. 1, № 51).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955
.