192. ДОШЛЕ СА ТУРЦИ ЗАГОРЦИ

Дърво столовато

Дошле са турци загорци,
да карат моми в Загора,
Загора, пуста Романя.
Синките моми отодят,
и Тиха ище да иде.
Мама на Тиха думаше:
- Не ходи, Тихо, в Загора,
че знаеш много да думаш,
да думаш, да се шегуваш,
загорци шега не знаят,
да думат, да се шегуват.
Тиха мама си думаше:
- Сал сега, мамо, да ида,
гердана да си донижа,
кожуха да си подшия,
сукманя да си подплатя -
че не ще веке да ходя.
Тиха мама си не слуша,
ами в Загора отиде,
Загора, пуста Романя,
на дюлюм жетва да женат.
Женала Тиха, Тихо-ле,
права се не изправяла,
на сноп ръкойка да турне,
ни въже да си направи.
Веднаж се Тиха изправи
на сноп ръкойка да турне
и въже да си направи,
и нанадолу погледна.
Отдолу идат три турци,
трима емирски синове;
вред по йордите ходили,
и до Тиха е ред дошло.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино!
Я да ни дадеш тъз мома,
тъз мома, люцка дъщеря,
тъз мома чернойоката,
тъз мома белоликата.
Иван им отговаряше:
- Че как се дава тъз мома,
тъз мома, люцка дъщеря?
Тя е едничка у мама,
за сина и за дъщеря.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино
и ний таквази търсиме,
дето е една у майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.