191. ЗАЖНИ, РУЖО

Дърво столовато

- 3ажни, Ружо, тебе лека рака,
леко зажни, да йе леко лето,
леко лето като леко перо.
запей, Ружо, ти си гласовита,
запей, Ружо, тебе блага дума:
леком пейеш, далеком се чуйе.
Сама Ружа насред поле била,
сама пела, сама отпевала.
Дочул я йе здравец из горица,
па на Ружа тихом проговара:
- Попей, Ружо, да се надпеваме!
Ти си цвеке у мала градина
и се береш за моминска китка,
я сам цвеке у гора зелена
и сам цвеке нат сите цвекета.
Зиме раста под дебело снегье,
лете раста под дебела сенкя.
Ако мине стадо със овчаре,
да погази здравец здраво цвеке,
размерише по цалата гора. -
А Ружа му потиом говоре:
- Здрафчо, горчо, цвеке меризливо!
Здрафчо, горчо, на старци меришеш!
Като мене моми берат ли те,
като мене китка такнат ли те,
като мене венци вият ли те?
Тизе растеш у хайдучка гора,
язе раста у орачка нива,
а повече в момина градина;
тебе газат кози и говеда,
мене кинат моми и невести;
меришат те старци и хайдуци,
а менека момци и девици.
Тизека си планинец горянец,
язека сам полянка девица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.