188. ЩО МИ ЙЕ МИЛО И ДРАГО

Дърво столовато

Що ми йе мило и драго,
че се йе пролет пукнала!
Се йе излело на трева,
и стока, маре, и мака:
сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на илядници овчици
и на стотини козяци.
Сичка йе стока весела,
сичко йе живо и здраво,
сичко на паша тръгнало.
Орач ми оре в полето
полските рамни рудини,
полските цали цалини.
Два му волове ангеле,
стратурково му ралото,
босилкови му жеглите;
босильок млого мерише,
та сичко живо сабуди.
Сичките живи животни,
сите по него пойдоа,
сите се Богу молеа:
- Я дай ни, Боже, я дай ни,
тая година най-добра:
на сички здраве и живот,
орачу добър берекет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.