183. ЗЛАТО ЗЛАТИЧЕНКО

Дърво столовато

Злато златиченко,
златена ябълко!
Златарье ли ти са
снагата леяли,
йели куйенджии
йочите писали,
писали, църнили?
- Бре гиди гидийо,
бре гидички сину,
Господ ми ги даде,
майкя ме родила
и ме изгледала.
Кога юмирала,
мене преколнала:
- Злато златиченко,
да не ми си зела
проклета терзия:
терзия къща нема,
къща ни градинка,
кола и юлове,
с игла поминува,
с аршин се надига.
И ми преръчала:
- Злато златиченко,
златена ябълко,
да не ми си зела
проклета свинара,
че свинара йоди
низ дълбоко доле,
юдето замине,
тревата юмръси,
юдата размъти;
а да ми си зела
чобана юфчара,
че чобана йоди
по високо бърдо,
юдето замине,
тревата расмейе,
юдата юбистри.
Ходя къде ходя
и се Богу моля:
- Да ми дадеш, Боже,
гълъбка да стана,
та да фръкна, д'ида
на висока круша,
де чобан запладни,
с кавале засвири -
и я там да кацна,
кавале да слушам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.