178. ИЗГРЕЯ ЗВЕЗДА ДЕННИЦА

Дърво столовато

Изгрея звезда Денница
на Росенския камен мост;
не било звезда Денница,
най била мома Иринка,
на костен гергеф шиеше
и се на Бога молеше:
- Божне-ле, вишен високи,
стори ме, Боже, престори
на каква годе гадинка,
на сиво пъстро гълъбче,
високо да си подфръкна,
широко да си погледна,
в Цариград, Боже, да ида
и на тъмница да кацна,
дето ми лежи млад Стоян,
млад Стоян; моя мил братец,
лежи веч девет години
за бащини си дългове.
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, направи
на сиво пъстро гълъбче,
че си високо подфръкна,
широм-широко погледна,
във Цариграда отиде
и на тъмница си кацна.
Седяла малко ни много,
седяла три дни, три нощи,
седяла, та е плакала,
дорде тъмница прокапа.
Стоян в тъмница продума;
- Тъмничарю-ле, братко-ле,
защо тъмница прокапа?
Петровски ли са дъждове,
или коледски снягове?
Тъмничар дума Стояну:
нит съ петровски дъждове,
нито коледски снягове,
най на тъмница кацнало
едно ми сиво гълъбче,
стана три дена, Стоене,
как жално гука и плаче;
затуй тъмница прокапа.
Стоян извътре говори:
Тъмничарю-ле, братко-ле,
я ми тъмница отвори,
да видя сиво гълъбче!
И тъмничар го послуша,
та му тъмница отвори:
не било сиво гълъбче,
най била мома Иринка,
Стояну мила сестрица.
Стоян си жално заплака.
Двама се живи фанали
и мрътви съ се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.