176. ЗАЛИБИЛ СТОЯН БОРЯНКА

Дърво столовато

Залибил Стоян Борянка,
либи я Стоян, иска я,
ала го не ще Борянка.
Мама Борянка предумва:
- Земни го, синко, Борянке,
да ми се, синко наносиш
сини сукнени кожуси,
с по-много злато от сребро.
И Борянка я послуша,
че зе Борянка Стояна,
зела го и венчали се.
Води я една година,
добила й мъжко детенце.
Стоян Борянки думаше:
- Борянке, либе Борянке,
мене ме викат на зефет,
горе в горната махала,
аз ще на зефет да ида,
ти да ме, либе, почакаш,
доде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят.
аз като, либе, похлопам,
да додеш да ми отвориш!
Стоян на зефет отиде,
и Борянка е седяла,
седяла седянкувала,
доде петлите дваж пели,
дваж пели и потретили:
товар борина изгори,
три юза - памук опреде,
трийсет вретена напреде,
че й се мрежа домрежи,
че й се дрямка додряма.
Борянка дума мами си:
- Майно-ле, стара свекърво
досега ми си свекърва
отсега ми си майчица;
мен ми се дрямка додряма
майно-ле, ще си полегна;
ти като чуеш млад Стоян,
ти да ме, мамо, повикаш
да стана да му отворя.
Таман Борянка заспала
Стоян на порти похлопа
мама му стана-отиде,
че на Стояна отвори.
Стоян си в къщи повлезе
и при Борянка поседна,
че си Борянка милваше:
милвате йоще думаше:
- Мило банково агънце
какво ми й сладко заспало
като агънце при мама,
като пиленце под мама!
Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене
Що толкоз милваш булчето?
Цялата нощ е играла
с твоите девет шегъри.
сега що легна та заспа.
Стоян се люто расърди
извади ножче черенче,
че си Борянка прободе
Борянка душа даваше
езикът й хортуваше:
- Майно-ле, наносих ли се
сини сукнени кожуси,
с по-много злато от сребро!
Като шегъри зачуха,
те на Стояна думаха:
- Стоене, ти наш масторе,
че що тя стори булката?
Цялата нощ е стояла,
седяла седянкувала,
товар борина изгори,
три юза памук опреде,
трийсет вретена напреде.
Стоян се жалба нажали,
извади ножче черенче,
че се в сърцето прободе
и на Борянка думаше:
- Лежи, либе-ле, да лежим,
мама ми да се нарадва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.