171. ДИМО СИ ДИМКИ ДУМАШЕ

Дърво столовато

Димо си Димки думаше:
- Я дай ми, Димке, пищове,
че ще на Стамбол да ида,
печала да си спечеля.
Тебе те сама оставям,
сама да не те завара;
ако те сама завара,
главата ще ти отрежа!
Па стана Димо, отиде,
надалеч, Димо, на Стамбол,
печала да си печели.
Димки е жално станало,
та се назади повърна,
узе си Димка камъче,
турна го в топли пазухи,
носи го седем месеца,
па си го Димка извади:
камъче пак си камъче!
Димка се в глава удари,
па си узела камъче,
пови го с басма пелени,
зави го Димка, зави го,
с копринени юргане,
турна го в златна люлчица,
люля го до два месеца,
па си му Димка запела:
- Нани ми, нани, детенце,
нани ми, нани, пиленце,
расти на мама, порасти,
че ще баща ти да доде,
армаган ще ти донесе.
Току си топа издума -
ето Калинка че иде,
па си й Димка думаше:
- Калинко, моме Калинко,
я ми залиши детето
да ида да се премена!
Че си е влязла Калинка
детенце да си залише.
Димка в градинка отишла,
в градинка да се накити.
Дома си доде млад Димо,
па си детенце пригърна,
по къщата го носеше,
и за Димка погледваше.
Га си погледна в градинка,
Димка в градинка висеше,
с руса се коса обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.