169. ОЙ МИ ТЕ ТЕБЕ, ФИМО-ТОДОРО

Дърво столовато

- Ой ми те тебе, Фимо-Тодоро!
Отде как ида, либе, и дода,
я плачеш, либе, я си плакала.
Дали си, либе, пари немаме,
тежко имане, бели сараи?
Тя отговори Фима-Тодора:
- Ой ми те тебе, Сьрайлем Петре!
Пусто остало тежко имане,
тежко имане, бели сараи,
кога си немам от сърце рожба.
Снощи си минах край братови си,
край братови си, клетия сиромах,
че той си й седнал да си вечеря
със неговите дребни дечица:
едно му свири, друго му пее,
едно му плаче, друго му граче,
друго му седи на коляното.
Той отговаря Сърайлем Петър:
- Я мълчи, мълчи, Фимо-Тодоро,
мълчи, не плачи, не се кахъри,
аз ще да ида на куюмджии,
ще ти излея от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Тя отговаря Фима-Тодора:
- Ой ми те тебе, Сърайлем Петре,
пусто остало от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога не граче, кога не плаче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.