157. ЗАИСКА МИЛЕН ЯНИЦА

Дърво столовато

Заиска Милен Яница,
Яница, лична девойка,
Яница, една у майка -
иска я, дадоха му я.
Време за сватба настана,
майка Яница плетеше.
Яница дремка задрема,
майци на скута полегна,
па трепна та се събуди
и на майка си продума:
- Разтуряй, мале, годежо,
горок си сънок сънувах:
уж Милен гради чардаци,
на чардаците пиргове
и на пиргове сив сокол;
сурвеха му се чардаци,
камик на камик биеха,
на Миленова ножница
мрътва кошута лежеше.
Майка Яници говори:
- Не бой се, щерко Янице!
Що се сурвеха чардаци -
това са твои сватове;
щото е било сив сокол -
това е Милен млад юнак.
Току си това думаха,
сватове двор напуниха,
сите от коне слезоха,
на чардаци се качиха,
на трапези наседаха.
Мало попиха, ядоха,
кум Господин проговори:
- Изведете девойката,
куму рака да цалива
и се редом у трапеза;
да варкаме да идеме,
оти ни е дом далеко -
девет града, та десети.
И они го послушаха:
изведоха девойката,
куму рака цаливала
и се редом у трапеза.
От чердаци наслезнаха
и коне си возседнаха.
Изведоха девойката.
Макя й им говореше:
- Два девера, два пауна!
Яница да ми чувате:
не ми е на кон яздила!
Па си сватове тръгнаха,
минаха поле широко,
приеха гора зелена.
Пролете елен низ гора,
си се сватове пущиха
рогат елена да гонат;
остана сама Яница
у тая гора зелена.
Пролете пиле през гора -
Яници кон се подплаши,
стърмено й се закачи
за вита елха зелена
Яница вика що може:
- Боже-ле, мили божице!
Нема ли нейде жив човек
стърмено да ми откачи
от вита елха зелена?
Дочул я е самси Милен,
па си дойде при Яница,
стърмено да й откачи,
и я пригърна, цалива;
отпеха му се ножове -
Яници сърце удриха:
църни са кръви потекли.
Яница хитра, разумна,
тя си бъркна у пазуха,
та извади бел тестемел,
та затисна църни кръви.
И сватове се собраха,
та си тогава пойдоха.
Насреща им свекървата,
та си посресна Яница,
и стърмено й дигнала.
Ка си Яница видела,
и на Яница говори:
- Снахо Янице, Янице!
Какво ли ми те хвалеха,
дека си бела-цръвена,
ти не си бела-цръвена,
туку си бледа и жлъта,
като дуня недозрела!
Яница нищо не каже.
Па я качиха на чардак,
па е седнала Яница,
бел тестемел си извади,
цръни са кръви потекли -
и със душа се разстави.
Милен си ножа извади,
та си сам себе убоде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.