155. ЗАЖЕНИЛ СЕ Е МЛАД СТОЯН

Дърво столовато

Заженил се е млад Стоян,
в неделя бе му сватбата,
вов петък бе му моминден,
вов вторник книга допада
да иде Стоян млад войник,
млад войник, млад байрактарин.
Че си невеста остави
под бела-жлъта магдана,
венчана, неармосана.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано!
Ще ли ма, либе, почекаш,
доде се веднаж завръна?
Петкана го е чекала
такмо до девет години.
Станала бела събота,
бели си ризи напрала,
на бели Дунав отишла,
на мрамор камик стъпила,
та бели ризи изпира
и на Дунава говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти ма със либе раздели,
ти ма със либе събери!
Дунав не дума, не шава,
сега Петкани продума:
- Петкано, бела българко,
по-скоро ризи изпери,
по-скоро дома да идеш,
че ще млад Стоян да доде.
Отка петлите пропеха
триста гемии минаха,
най-напред беше млад Стоян,
тежка гемия караше,
с танка цафара свиреше,
като свиреше, думаше:
- Чуеш ли, либе Петкано,
че ще млад Стоян да доде?
Петкана дома отиде,
бели си ризи простира,
викнала, песен запела.
Заслушал я е свекър й,
па си Петкани думаше:
- Снахо Петкано, Петкано,
девет години ка стана,
отка ни Стоян остави,
ти беше тажна, кахарна,
сега си, Петкано, весела,
та си викнала-запела.
Петкана свекру думаше:
- Свекъре, стари свекъре!
Дунав ми с дума продума,
че ще млад Стоян да доде.
Свекър Петкани думаше:
- Размети двори широки,
нареди наред столове,
че ща селяне да сбера,
Стояна да си пресрещна.
Заклале крава ялова,
зготвиле гозби секакви,
па се събрале селяне,
кметове, стари попове,
та си Стояна срешнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.