132. СРАМ БИЛО НЕДА

Дърво столовато

Срам било Неда, Недо-ле,
срам било Неда, грях било,
да пита Неда бача си,
бача си, Неда, мама си,
ала попита буля си:
- Булне-ле, драго, булне-ле,
като едете, пиете,
за мене годеж годите,
че пада ли ви на сърце?
Мене ми, хеле, не пада.
Попитахте ли хората,
хората имотни ли са,
в хората почитни ли са,
с комшии животни ли са?
Събират ли се с комшии,
да едат, буле, да пият,
веселба да се веселят?
Буля на Неда думаше:
- Калино Недо, малино,
твърде са добри хората,
имотни, буле, животни,
в хората, буле, почитни,
ама им лошо харото -
хем сляпо, буле, хем нямо;
дваж го е зъмя хапала,
трети път мечка давила.
Ку туй буля й издума,
Неда си викна да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Божне-ле, вишни Господи,
Божне-ле, не стига ли ми
на девет майки шетане,
на девет майки мащехи,
десета майка рождена,
ами и още да тегля,
та сляпо харо да водя,
хем сляпо, Боже, хем нямо!
Току туй Неда издума,
и харото й прогледа,
прогледа още продума:
- Я мълчи, Недо, не плачи,
не плачи, не се кахъри,
и за нас Господ е добър,
и нас ще Господ да храни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.