130. КАРАДЖА РАДИ ДУМАШЕ

Дърво столовато

Караджа Ради думаше:
- Радо-льо, либе Радо-льо,
нещичко ша та попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Снощи покрай вас заминаф,
край ваши равни дворове -
що много свещи горяха
и много хора гълчаха?
Рада Караджа думаше;
- Караджа, либе Караджа,
като ме питаш, да кажа,
право да кажа, не лъжа,
що много светщи горяха
и много хора гълчаха.
Тия си меня годиха,
годиха, пръстен мениха,
за едно момче долнянче.
Много ми кибин отдали:
дор девет върви алтъни,
десета дребен маргаринт,
едно ми перце наддали,
перцето с девет клончета,
на сяко клонче алтънче,
на едно клонче дору две;
и пак не ми е на сърце!
Караджа Ради думаше:
- Радо-льо, либе Радо-льо,
здрава се болна престори,
поискай, Радо, поискай,
от дива коза млякото,
от гълъбица сърцето,
от яребица крилцето -
който ти, Радо, туй даде,
него ще, Радо, да земеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.