129. ТРЪГНАЛО Е ЛУДО-МЛАДО

Дърво столовато

Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици,
и по-дребна преперици.
Не йе нашло дребна лова,
на йе нашло вита йела,
вита йела съковита -
удари я във върове,
изкърти я из корене.
Из корене излезнала
малка мома змейовица,
той я фана за ръчица,
да я води при майка си.
А мома му отговаря:
- А бре лудо, аджамийо,
и това ли да те уча?
Съпаши ми корав пояс,
превърджи ми бяли ръки,
развърджи ми червен чумбер,
превърджи ми черни очи;
па ме фани за ръчица,
та ме води при майка си;
да не рече твоя майка:
наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурила;
на да рече твоя майка:
- Леле сино, мили сино,
къде узе тая мома!
не е мома като мома
на е мома ясно слънце.
Очите й - ясни дзвезди,
веждите й - плетен гайтан,
като ходи - вятър вее,
като седи - слънце грее,
като дума - бисер ниже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.