127. У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ

Дърво столовато

У Недини слънце грее,
върбо-ле, върбо, върбице!
То не било ясно слънце,
най ми била сама Неда:
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрали се малки моми
да играят по тревица,
да си берат жълто цвете,,
да се греят на слънчице,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе малки моми,
погрейте се на слънчице,
дорде не е прегорело,
дорде не е подухнало
върла зима в чужда къща.
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори -
то не било тънка върба,
най е била сама Неда:
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрали се ергените
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе триста души,
се ергени, се юнаци,
хем кършете, хем ломете,
а по-много меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде Неда хубост има.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.