125. ТЕЙНО ПЕТРАНКИ ДУМАШЕ

Дърво столовато

Тейно Петранки думаше:
- Петранчице-ле тейнова,
толкози село голямо,
из село болест сякаква,
и чума и самодива,
и сърце и сипаница -
как нема болест за тебе,
да лежиш, да почернееш,
да лежиш, да погрознееш:
лицето да ти посъхне,
като на припек земята,
като на поле тревата,
косата да ти окапе,
като на гора листата.
Че не ли ти се додея
ката неделя сгледници,
в понделника сгодежници!
Тейну се, хеле, додея:
източихме си виното,
измесихме си брашното.
Сега се канил млад Първан,
ище та, тейно да-ще та,
да-ще та тейно Първану,
че ми го фалят хората,
че си е Първан чорбаджий:
портите му са желязни,
на порти синджир сребърен;
дворите са му каменни.
Петранка дума тейну си:
- Би-щеш ма, тейно, да-щеш ма,
да-щеш ма, тейно, Първану,
ала ма не щеш ни видя.
Теб ти го фалят старите,
мен ми го корят младите:
че си е Първан делия,
делия Първан, бекрия -
на виното е делия,
на ракията бекрия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.