118. СЛЪНЧИЦЕ, ПОБРАТИМЕ-ЛЕ

Дърво столовато

- Слънчице, побратиме-ле,
ти като грееш високо,
високо, мощно широко,
та не виде ли, слънчице,
за мене мома в селото?
- Видех я, видех, Стояне.
Каква я искаш, Стояне -
много ли да е хубава,
много ли да е работна,
ли много да е болерка?
- Не ща я да е хубава,
току я искам, слънчице,
две сърца едно да станат:
каквото рече едното,
другото да му пристане.
- Знаем я, знаем, Стояне,
ала е много далече -
от нъва страна дунята,
и е, Стояне, главена.
Хайде, Стояне, да подем,
та може да я заварим,
та ко не на главеване,
то баре на венчаване.
Зели са, та са отишли,
та са булката украли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.