116. КОЕ Е ВРЕМЕ СЕГА СТАНАЛО

Дърво столовато

Кое е време сега станало,
това се време Добра пристана,
по младо турче, по анадолче.
Па е излела горе над село,
провикнала се току що може:
- Остани сбогом, мой голем дворо!
Остани сбогом, моя градино!
Остани сбогом, мой голем родо!
Остани сбогом, моя роднино!
Остайте сбогом, мале и тате!
Остани сбогом, мой мили брате!
Да не жалите, да не тажите:
язе отождам сос първно либе!
Не я е дочул никой от дома,
сал я е дочул брат й низ село,
брат й низ село, низ меаната.
В меана седеше, вино пиеше,
вино пиеше, песен пееше.
Песен предаде на дружината,
чаша остави на трапезата,
та па излезна низ меаната,
та се изкачи на могилата,
на могилата насред селото,
па се провикна току що може:
- Иди сос здраве, сестро-ле Добро,
с кого отодиш, да се доводиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.