115. КАЛИНА МОМА РАНО РАНИЛА

Дърво столовато

Калино мома рано ранила,
Калино, момньо-ле, Калинчо-ле!
Рано ранила, рано неделя,
че се й умила, та се й уплела,
че си отзела дребни ключове,
че си отключи пъстри сандъци,
та си извади бяла премяна,
бяла премяна, риза сюрмяна.
Та се премени, та се нареди,
че си излязе из мали врата,
из мали вата, та в градинчица.
Там си откърши дор три ми пръчки,
дор три ми пръчки, три ябълчови,
как ги откърши, тъй ги насади,
как ги насади, тъй ги и кръсти:
- Дор до ми обед да се фанете,
дор до ми планне цвят да цвятите,
цвят да цвятите, род да родите,
род да родите златни ябълки!
Как ги насади, тъй се фанали;
дор до ми планне цвята цъфтяли,
цвята цъфтяли, рода родили,
рода родили златни ябълки.
Отде се зеха дор два сокола,
че си кацнаха ни ябълчица,
с крака си бутат, ябълки свалят.
Де ги съгледа мома Калина,
та си зацапа със бяли ръце,
и си затропа със желти чехли,
да си изпъди дор два сокола.
Отговаряха дор два сокола:
- Ой ти та тебя, мома Калино,
не си ни плаши, не си ни пъди:
ние не сме си дор два сокола,
я най сме ние до два сгледника,
да си сгледаме мома Калина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.