114. АЛЧИЮ, ВАКЪЛ, КАМАТЕН

Дърво столовато

- Алчию, вакъл, каматен,
и тебе да се похваля,
че ме е майка главила
в селото на баш момата,
ала не сом я видувал.
Ако е руса момата,
тебе ще годеж да водя,
ко е чернока момата,
че ще брата ти Белчина.
- Помниш ли, Колю, знаеш ли,
прежно се добро не помни,
га беше Тунджа приляла,
приляла и приплакнала,
дърве й камене носеше,
врит бе стадата възпряла,
и твойто беше запряла,
а ти насрещу рукаше:
„Плувай ми, плувай, Алчию,
стадото да ми преведеш,
отводна страна реката -
рожкове ще ти позлатя,
ножиньки ще ти посребря!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.