107. ПРОЦВИЛИЛ МИ СИВ-ЗЕЛЕН КОН

Дърво столовато

Процвилил ми сив-зелен кон
низ ливади, низ зелени.
Никой коня не йе дочул,
дочула го Павлу майкя,
па на коня проговаря:
- Що ми цвилиш, сив-зелен кон,
дали ми си трева гладен,
дали ми си зоб незобен
или ми си вода жаден?
Отговаря сив-зелен кон:
- Фала тебе, Павлу майки!
Нали питаш, да ти кажа:
нито съм ти трева гладен,
нито съм ти зоб незобен,
нито съм ти вода жаден;
у трева съм до колена,
зоб съм зобен заран-вечер,
зоб съм зобен, вода поен;
на мене е тежко гайле,
тежко гайле, тежка грижа:
годил се йе Павел юнак
за девойкя презморянка,
темни нощи да разбивам,
кални друми да разгазвам.
Проговори Павлу майка:
- Леле варай, сив-зелен кон!
Ти за това грижа немай,
язе имам безцан камик,
тури-кю ти безцан камик,
безцан камик на градите,
да ти свети в стреде-нощи,
в стреде-нощи полунощи,
да ти свети като слънцe.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.