87. КАРАДЖА РАДИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Караджа Ради думаше:
- Радо-льо, либе Радо-льо,
нещичко ша та попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Снощи покрай вас заминаф,
край ваши равни дворове -
що много свещи горяха
и много хора гълчаха?
Рада Караджа думаше:
- Караджа, либе Караджа,
като ме питаш, да кажа,
право да кажа, не лъжа,
що много сещи горяха
и много хора гълчаха.
Тия си меня годиха,
годиха, пръстен мениха
за едно момче долнянче.
Млого ми кибин отдали:
дор' девет върви алтъни,
десета дребен маргаринт,
едно ми перце наддали,
перцето с девет клончета,
на сяко клонче алтънче,
на едно клонче дору два.
И пак не ми е на сърце!
Караджа Ради думаше:
- Радо-льо, либе Радо-льо,
здрава са болна престори,
поискай, Радо, поискай
от дива коза млякото,
от гълъбица сърцето,
от яръбица крилцето -
който ти, Радо, туй даде,
него ще, Радо, да земеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.