63. СНОЩИ, ЗЛАТКЕ-ЛЕ, ДОЙДОХ

Душата на българина

- Снощи, Златке-ле, дойдох
на ваша, Златке, седянка,
тебе самичка заварих,
посърнала, повехнала,
като просо презреяло,
като ружа прецъвтяла;
що си толко нажалена,
нажалена, наскърбена?
- Като питаш, първо либе,
като питаш, да ти кажа,
що съм толкоз нажалена,
нажалена, наскърбена.
Аз съм чула и разбрала,
че ти ходиш по седенки,
по седенки по беленки
и си либиш друго либе,
друго либе освен мене.
Като либиш друго либе,
дава ли ти мойте китки,
дума ли ти мойте думи,
играй ли ти като мене?
Добри Златки отговаря:
- Ако либя друго либе,
друго либе освен тебе,
конче имам - да го немам,
пушка имам - да я немам!
Не ми струвай да се кълна,
да се кълна, да се веря:
вярвай Бога, първо либе,
че на либя друго либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.