Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

58. СЕДЯНКА СЕ КЛАДЕ

Душата на българина

Седянка се кладе,
маня не ме пуща.
Радината майка,
тя на Рада дума:
- Сложи хляб да ядем,
дигни та премети,
постели да легнем,
зарана ще станем.
Че станала Рада,
сложи - хляб са яли,
яли, наяли се,
дигна та примете,
постла - легнали си.
Сичките заспали,
Рада не заспива:
сън и не дохожда
на черните очи,
дето Рада слуша,
дето моми пеят
и кавали свирят.
Радиното либе
с меден кавал свири,
кавала говори:
- Туку тебе нема.
Че й станала Рада,
че й грабнала Рада
хурка без къделя
и празно вретено,
вратника прескочи,
на седянка отиде.
Като я й видяло
нейно първо либе,
изясно засвири
и хем се зарадва.
Кавала му свири,
свири и говори:
- Добре дошла, Радо,
Радо, първо либе.

 


Сливенско (СбНУ 22-23, с. 93).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.