296. БАЯНЕ ЗА НЕЖИТ

Душата на българина

Червелниче, опалниче,
не черви са, не бружи са,
до-ще Нона баснарката,
с пета ще те притапка,
та щат болезни повена,
повена и порасна -
като цвете откаснато,
като сено откосено,
като риба отровена;
та щат са болезни разне,
като сестри по маже,
като брате по делба,
та щат оти в пусто горе,
в пусто горе талелейско,
дека петел не пее,
дека моми хоро не играат;
там има и да пиеш,
и да едеш.
У таа Мариа нема
ни да едеш, ни да пееш,
че е миром миросана,
кръстом кръстосана,
Богу предадена,
с темян прекадена.
Куманке, Дамяне,
дванаесе прястоле!
Това до ляк да доде,
да олекне, да облагне,
като майчино пресно млеко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.