288. В СЕЛО ЗЛАТАРИ ДОДОЯ

Душата на българина

В село златари додоя,
да леят сребро и злато.
Нийди са никуй ни нае
сребро и злато да леи.
Нае са Стойко болерин
сребро и злато да леи.
Яла ни смеи, ни смеи,
чи му й хубава булката,
булката и балдъзата.
Златари думат на Стойка:
- Стойко-льо, Стойко, млад Стойко,
ку на толкузи ни вярваш,
хайди да са побратимим!
Три годин са братимили,
три годин дъжд ни валялу.
Ут небе книга паднало
всред Варна, във черкувата.
Събрая са девят попа
да пручитът бяло книже.
Ни мужили да пручитът,
да пручитът бяло книже.
Викнали съ Марийчица,
Марийчица хаджийчица.
Книга чите Марийчица,
Книга чите, жалну плачи:
- Улувети Стойковица,
Стойковица болярката,
накладети буен огън
във сред село на мегданят,
жува в огън я фърлети,
тугива щи дъжд да вали.
Събрали съ са селяне,
улувили Стойкувица,
жува в огън я фърлия.
Кат' Стойкувица клеиши,
тъмен са облак задади,
та си погърмя, пуеъча,
ситян си дъждец заваля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.