284. ЯНИНА МАКЯ СИРАЧЕ ЧУВА

Душата на българина

Янина макя сираче чува,
макя го чува, Яна го бие,
бие и кълне, хлеб му не дава.
Макя е Яна люто проклела:
- Ой Яно, Яно, хубава щерко.
Оженила се, удомила се,
па не родила до девет годин;
па да отидеш на бели Дунав,
па да постоиш и да послушаш,
как мрамор дрънка и мрена игра.
Па да си идеш низ Бело море,
па да си земеш пребели камек,
та да го туриш на твое сърце,
та да го носиш девет месеца,
па да си родиш мъжко детенце;
уши да има, а да не слуша,
уста да има, а да не реве,
ръце да има, а да не шава,
очи да има, а да не гледа!
Яна е мома клетва стигнала:
оженила се, удомила се,
па не родила до девет годин.
Па си отишла на бели Дунав,
на бели Дунав, на Бело море,
та постояла и послушала,
как мрамор дрънка и мрена игра.
Па се навела, та си земала,
та си земала пребели камек,
та го турила на клето сърце,
та го носила девет месеца.
Па си родила мъжко детенце;
от злато му е люлка сковала,
от сребро му яже излела.
Па си люляла мъжкодетенце,
ем го люляла, ем му пояла:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Уши си имаш, а ме не слушаш,
уста си имаш, а ми не ревеш,
очи си имаш, а ме не гледаш,
ръце си имаш, а ми не шаваш:
че макя ме е люто проклела,
та ме е люта клетва стигнала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.