277. НЕТКОВА ЛЕЛЯ ПРОВОДИ

Душата на българина

Неткова леля проводи,
проводи хабер на Нетка:
- Де да е Нетко да доде
на наше село на сбора,
в голямо село Кунино;
по-малко сбора да сборва,
по-много моми да сгледва,
хубави моми кунинки
и белолики каменки.
Как зачу Нетко тас дума,
Нетко си у тях отиде,
че на мама си говори,
на мама още на тейка:
- Леля ми хабер изпрати
да ида, мамо, на сбора
в голямо село Кунино,
по-малко сбор да сборувам,
по-много моми да сгледвам,
хубави моми кунинки
и белолики каменки.
А мама му са възрадва,
мама му, кое тейко му,
че щ'иде Нетко на сбора,
хубави моми да сгледа.
Баща му конче седлае,
мама му питка месеше.
Че стана Нетко да иде,
мама си Нетко думаше:
- Почакай, Нетко, почакай,
че мама да ти побае,
уроки да та не фащат.
Нетко мами си думаше:
- Майно-ле, стара майно-ле,
аз ща в Кунино да ида,
право в лелини дворове,
а леля знае да бае,
та тя ще да ми побае
уроки да ма не фащат.
Че стана Нетко, отиде
в голямо село Кунино;
сред село, сред хорището,
момите хоро играят,
момите още момците.
Нетко си конче позапре,
хорото да си погледа.
Моми са чудо чудеха,
момите още момците
каква йе тази гидия,
дето ми седи на конче,
та си ми прикри слънцето,
та ми закри месецат,
та ми помрачи звездите?
Едни си други думаха:
благатка майка, честитка,
що го йе майка родила.
Нетко са свали от конче.
Доде леля му довтаса,
уроки да му побае,
той са от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.