275. ЗАИСКА СТОЯН ТОДОРА

Душата на българина

Заиска Стоян Тодора,
майка му зареч не дава:
- Сину Стояне, Стояне,
ако си земеш Тодора,
бесно те куче сретнало,
сретнало, та те наяло!
Девет години да ходиш,
билки за рана да тераш,
никъде лек да не наеш!
Стояну жалба дожале,
па се на Бога помоли:
- Божне-ле, мило Боженце!
Створи ме, Боже, претвори
горска ми сура елена,
Тодора тънка кошута,
у тая гора да идем,
в тия планини високи,
да пасем трева зелена,
да пием вода студена,
да ладим сенки дебели!
Дочу го Господ, смили се:
Стоян си стори еленче,
Тодора тънка кошута.
Бегали в гора зелена,
по високите планини.
Девет години седели:
пасли си трева зелена,
пили се вода студена,
ладили си сенки дебели.
Дочула ги е майка им,
па ойде в гора зелена,
от далек иде и вика:
- Сину Стоене, Стоене!
Ела ми, сину, помогни,
майци си дърва набери,
набери, на гръб задени!
Нали е пуста майчица!
Стоян я чу от планина,
та си при нея отиде,
със нозе дърва и набра,
а с рогове я задена.
Стана майка му, дойде си,
па на селяне думаше:
- Селяне, вие кметове!
Вгората има млад елен
и млада сърна - кошута!
Сдодумаха са селяне,
горе в гората да идат,
елен и сърна да хванат.
Три дни, три нощи тераха,
никъде нищо не нашли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.