268. ДИМИТРОВАТА МАЙЧИЦА

Душата на българина

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
попитай, мама, булката,
булката бяла Калунка,
що по двор ходи и плаче
и черно носи под було
Дали не си и на сърце,
или и малко нишанът,
или и мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици
Ако и й мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици -
да идем да ги доведем.
Димитър дума Калунки:
- Калунке, снощно венчило!
Що по двор ходиш и плачеш
и черно носиш под було
Дали не съм ти на сърце,
или ти й малко нишанът,
или ти й мъчно, Калунке,
за твойте майка и баща,
за твойте верни дружчици,
дружчици, близки комшийки
Ако ти й мъчно, Калунке,
да идем да ги доведем!
Калунка дума Димитру:
- Димитре, снощно венчило,
не ми е мъчно за нищо,
най кога съм се родила,
три жени у нас дойдоха,
три жени, три орисници.
Първата дума, орисва:
- Хайде да земем детето!
Втората дума, орисва:
- Хайде да земем майка му!
Третата дума, орисва:
- Да не земем детето,
нито да земем майка му:
нека го гледа-отгледа,
да расте, да си порасте,
мама и да я ожени,
три дни под було да ходи -
тогива да я земеме,
та да разплачем две майки,
и да зачерним два дома.
Ний като бехме на черкова,
в черкова на венчилото,
трите срещу ни седяха
и си главите въртяха,
една си друга думаха:
- Ще вземем булка под було!
Току Калунка издума
и се от душа отдели.
Викна мама и да плаче:
- Калунке, дъще Калунке,
затуй ли съм те хранила,
хранила и отгледала,
три дни под було да ходиш!
Разплакали се две майки,
зачернили се два дома,
разделили се две млади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.