264. ВЪЛКО ЙЕ БОЛЕН ЗАБОЛЯЛ

Душата на българина

Вълко йе болен заболял
та лежал Вълко, та болял
тъкмо ми девет месеци.
Никой не са йе допитал,
що си йе Вълку болеста,
Вълко са сам си осетил.
Па си майци сидумаше:
- Я иди, мале, я иди
у какини-ле Стойкини,
та да си кака повикаш,
тука при мене до доде -
каки ща да си обада,
що ми йе, мале, болеста.
Па йе станала майка му,
та у Стойкини отиде,
па си на Стойка думаше:
- Я хайде, Стойке, у дома,
мене ма Вълко проводи,
че ще на тебе обади,
що си йе Вълку болеста.
Стана си Стойка, отиде.
Вълко каки си думаше:
- Како-ле Стойке, како-ле,
аз ща ти, како, обада,
що ми йе, како, болеста.
Мене йе, како, сторено,
сторено и направено,
за мома, за либовница.
Гьорги е мене направил,
Гьорги-ле стари магесник,
с негова майка вещица -
на сапун ма йе записал,
на дърво ма йе завязал.
Сестрице, мила сестрице,
прати майка ми да иде,
тук да си Гьоргя повика,
тука при мене да доде,
на Гьоргя да са помола,
довно ми Гьорги отпише,
давно ми Гьорги отвеже.
Вълкова стара майчица,
стана и си отиде
и на Гьоргя си думаше:
- Гьорги-ле, чедо бабино,
мене ма Вълко проводи
у дома да та заведа.
Стана си Гьорги, отиде,
Вълко си Гьоргю думаше:
- Гьорги-ле, мои побратиме,
ща ти са, брате, помола,
ако ли си ма записал,
ако ли си ма завързал
за мома, за либовница,
мола та да ма отвържеш,
проста да ти йе момата
с моите жълти жълтици -
туко ма, брате, отпиши!
А Гьорги Вълку думаше:
- Как да та, Вълко, отпиша
На книга сам та записал,
на сапун сам та зарекал,
вов гора сам та завязал;
книгата хвърлих в огъня,
сапуня пустих в водата,
дървото в гората забравих.
Както изгоря таз книга,
тъй да погори Вълкова,
Вълкова майка рождена;
както са стопи сапунят,
тъй да са топи и Вълко;
както ще гнийе дървото,
тъй ще да гнийе сестра му!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.