263. РАДКИНА МАМА БОЛНАВА

Душата на българина

Радкина мама болнава
Радка за вода проважда
на алтън бунар кладенец,
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Радка са чуди и мае,
как ще за вода да иде,
че се на Бога молеше:
- Божне-ле, вишни Господи,
кахъри, мои ядове,
дигнете мъгли, прахове,
да затулите слънцето,
слънцето още месеца
и на небето звездите.
Радка са смили но Бога,
че дигна мъгли, прахове,
та затули слънцето,
слънцето още месеца
и на небето звездите.
Радка за вода отиде
на алтън бунар кладенец.
Ходила и върнала са.
Среща и идат два змея:
едина беше слънцето,
другия беше месеца.
Слънцето Ради думаше:
- Я ми дай, Радке, водица
със твойта стомна пъстрица,
със твойта десна ръчица.
Радка на слънце думаше:
- Махни се, змейно, не ма май,
мойта е мама болнава,
мене за вода проводи,
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Слънце на Радка думаше:
- Радке-ле, мома хубава,
твойта е мама знайница,
знайница та магьосница,
магьоса гора и вода,
в водата бели камъни,
под камъните зъмите:
живи ги с ръце ловеше,
със бял ги бодил бодеше,
в ново си гърне дробеше,
дробеше и наричаше:
- Както са вият тез зъми,
тъй да са вият момците
за наша Рада хубава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.