260. МОРИ ЙОВО, ЛИЧНА ЙОВО!

Душата на българина

Мори Йово, лична Йово!
Не найде ли нейде вода,
нейде вода, нейде сенкя,
да омиеш бело лице,
бело лице от прахове,
да омиеш църни очи,
църни очи от съзове
Туку стана та си ойде
на планина, на Влаина,
на самовилско езере
Тамо найде две невести,
две невести самовили,
де банаа малки деца,
малки деца пеленчета.
Та на Йова говореа:
- Сестице-ле, мори Йово,
айде, Йово, с нас да идеш,
да ни баниш машки деца,
да ги баниш, да ги лулаш,
малки деца пеленчета,
да ни носиш лаковето,
лаковето и стрелите!
- Е виека две невести,
две невести самовили!
много сте ме почекали,
ош' ме мало почекайте,
да преиграм Лазарица,
и убави ден Великден,
ден Великден, ден Гюргьовден,
на Спасовден, на соборо,
на соборо, на лулките;
замаглете, запрашете,
мома Йова извишете
Кой ме види да ме плаче,
кой ме чуе, да ме жали.
Йош' я мало почекеа,
та преигра Лазарица,
Лазарица и Великден,
и убави ден Гюргьовден,
па дойдоа на Спасовден,
на Спасовден на соборо,
на соборо, на лулките,
замъглиа, запрашиа,
мома Йова извишиа
вишом небо под облаци.
Кой я виде се я плака,
кой я дочу - се я жали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.