26. УДОЛУ ИДАТ, МАЛЕ ЛЕ

Душата на българина

Удолу идат, мале ле,
ду две ми, до три сурии.
Суриите се мясаха,
овчарьето се не мясат.
Първата, мале, сурия,
дето най-напред вървеше,
тя бистра вода пиеше,
зелена трева пасеше.
Фтората, мамо, сурия,
дето по подир вървеше,
тя мътна вода пиеше,
кальена трева пасеше.
Трекята, мале, сурия,
дето най-подир вървеше,
за нея нищо немаше -
ни вода, мале, ни трева.
Така е, мале, така е,
кога се двама драговат,
драговат та се милноват,
та че роднина излягат
и се двамата не земат:
тяхната драгост и милност,
ми тя се не забуравя.
Дето се стигнат и срешнат,
и женени се драговат,
женени като лефтери.
Огън гори и гасне,
севдата гори, не гасне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.