259. ЗАКУКАЛА КУКУВИЦА

Душата на българина

Закукала кукувица,
негде кукне, негде викне,
негде й се глас прочуло.
Като кука йона дума:
- Коя макя черка има,
да я рано не изпраща
на извори, на кладенци,
че там има до три вили,
до три вили самодиви,
цвеке берат, китки китат,
китки китат, венци вият,
ем ги вият, ем наричат:
- Коя мома рано рани,
рано рани, рано дойде,
зла неволя че да пати!
Дона мома не слушала,
не слушала кукувица,
най ранила на кладенци,
на кладенци преди зори,
да налее студна вода.
Там завари до три юди,
до три юди самодиви.
Едната и китка дава,
другата и венец туря,
третата и песен пее:
- Добре дошла, лепа Доне,
наша мила посестримо!
Чекала я стара макя,
чекала я да се върне -
нема Дона да си дойде.
Пошла макя да я дири
на кладенци, на извори.
Не нашла е млада Дона,
най нашла е нейно ведро,
нейно ведро, нейна чаша,
нейна крива кобилица;
ведрото и гъбясало,
чашата и вреж пуснала,
кобилица напъпила,
напъпила, лис листила,
лис листила, цвет цъвнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.