258. МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ

Душата на българина

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не си разревай стадото
низ самодивска падина,
или като го разреваш,
с меден си кавал не свири,
да ми ти Дива не чуе,
Дивата, Самодивата,
да ми се с тебе не бори.
Стоян си макя не слуша,
нол' си стадото разрина
низ самодивска падина,
с меден ми кавал засвири,
Самодива си покани,
да дойде да се поборат.
Самодива го послуша,
дотичала е в падина,
та се с Стояна фанала.
До три дни ми се борили -
Стоян ще да и надвие.
Самодива се провикна:
- Вихрове, сестри вихрушки,
Стоян ще да ме надвие!
Вихрове са се спущиле,
вихрушки са се извиле,
че си Стояна фанали
че си Стояна дигнали,
йот връх на връх го дигнали,
йот дърво на дърво слагали,
къс по къса кинали,
и стадо му се пръснало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.