257. ГЕРДАН ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЕШЕ

Душата на българина

Гердан през гора вървеше,
през гора, през люлекова,
хранена коня яздеше
и на гората думаше:
- Горо-ле, горо зелена,
водо-ле, бистра студена,
гиздава Мургаш планино!
Нящо ща да та попитам,
правичко да ми обадиш:
що ми си, горо, завяла,
без време, горо, раничко,
преди ден свети Илия;
дали та слана попари,
или та пожар изгори?
Гора е няма сякога,
никому дума не казва,
ала Гердану продума:
- Гердане, младо юначе,
от Бога добро видяло!
Ако ма питаш да кажа,
правичко да ти обада:
нито ма слана услани,
нито ма пожар изгори,
ами ми тежко остана
от твойте млади овчаре
и от твоият кехая.
Снощи е Петко преминал
с твоите вакли овнове
през самодивско игрище,
през зелената тентява,
и си овцете помами
до самодивско кладенче.
Кога седнаха да едат,
самодиви съ излезле,
та па на Петка думаха:
- Петко-ле, млада кехайо,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарете сърцата
и по две капки черна кръв!
Петко са тихо молеше,
като молеше думаше:
- Аз имам либе венчано
и две дечица близнета,
и овчаре съ женени
става веч девет години.
Тогаз са вихри вдигнаха
и ти овчаре грабнаха;
самичек Петко остана,
остана ама защо е:
главата му е бял камък,
а сърцето му - черен дъб!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.