254. РАНО РАНИЛА ДРАГАНКА

Душата на българина

Рано ранила Драганка,
та си къщата помела,
смето си надвор фърлила;
па се назаде повърна,
дръпнала ведра ковани,
та си за вода отиде,
на бели Дунав за вода.
На бел йе камик стъпила,
бело си лице йомила,
с бел го йе пешкир изтрила,
па си на Дунав говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
нещо ща да та попитам,
попитам, право да кажеш:
йоткъ петлите пропеа,
пропеа и повториа,
колко гемии минаа,
със колко бели ветрила?
Дунав Драгани говори:
- Драгано, бело момиче,
като ма питаш да кажа,
да кажа, да та не лъжа:
йоткъ петлите пропеа,
пропеа и повториа,
триста гемии минаа,
със триста бели ветрила.
Най-после беше млад Стоян -
чърно му беше ветрило.
С тънка цафарка свиреше,
като свиреше, думаше:
- Неща та, неща, Драгано,
с русалии си играло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.