251. ТРЪГНАЛИ МИ СА БОЛЕРЕ

Душата на българина

Тръгнали ми са болере
по дивно, равно Загоре,
сиви говеда да берат,
убави моми да гледат;
говеда си са собрале,
моми не аресале.
Па са очеле, очеле
в големо село Кунино.
Въ Кунино хоро играе,
край му са с края не види.
Сичките моми кунинки
се вов сукнени сукници,
и вов синьи манофиле,
сирото Рада сираче
на бела риза бърчена,
на червен кадреф вълненик,
прека престилка загорска.
Па са стояле болере,
стояле та са гледале,
никой им не аресало,
само им Рада ареса.
Па са до нея фанале,
един и колан потегли,
други и чехъл застапи,
и на Рада си думаа:
- Радо-ле Радо хубава,
я айде да те заведем
вов наше село Борован,
боровка, Радо, да станеш,
да та облечем, Радо-ле,
се вов свилено алено.
Рада им отговаряше:
- Не подбивайте се, болере!
И я съм била болерка
и от болерско колено:
цар Мурадова унука,
Ирин Попова дъщерка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.