248. ТРЪГНАЛИ МИ СА, ТРЪГНАЛИ

Душата на българина

Тръгнали ми са, тръгнали
калоферските терзийе,
нах Стамбол града да идат,
ситно шиюво да шият.
Цала са зима седяли,
дошло йе време, придошло -
нах Калофер да търгнуват.
Иванчо си са разболя
от тоя болес притажна,
лошо му падна, по-лошо.
Терзийе събират, търгнуват,
и тешкере си списуват,
и конете си ковяха.
Мастор Иванчо викаше:
терзийе, мои йолдаше,
да си ва милно помоля:
не ковите си конете,
не списувайте тешкере,
да ви не гльода Иванчо,
доде са с душа разделя.
Че ага си ми подете
до Калоферска касаба,
та щат да си ва посрйошнат
вашите стари майчици
и младичките булчета,
и моя майка ще да йе,
с по-малката ми сестрица,
та ще да си ва попита:
- Терзийе, млади терзийе,
камо ми мастор Иванчо?
Пак вие да хи речете:
- Йой Иванчова мале-ле,
Иванчо си ми остана
на Стамбол града голяма,
там са Иванчо ожени,
зе си стамболска гъркиня.
Моя йе майка хитричка,
тя ще да си са съсяти,
че неща да хи остана,
на чужда земя незнайна,
ясни ще гласи да пусне,
от земя та до небото:
- Иванчо, сину Иванчо,
кому си, сину, остави
твоято каща градена,
градена неуградена,
градена неукадена,
и твоя стара майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.