244. СЪБРАЛИ МИ СА НАБРАЛИ

Душата на българина

Събрали ми са набрали,
до деветина другари
на тая хладна механа,
та ми ядеха, пиеха.
Стоян дружини думаше:
- Като ще идем, дружина,
по чужда земя на печал,
вера и клетва да дадем:
когото главо заболи,
наред щем да го гледаме.
Па ми станали, отишли
по чужда земя на печал.
Минала малко ни много -
който си облог направи,
той са е болен разболел.
Ред го поредом гледали,
кой по две, кой три години -
всекиму са е додело,
додело и наситило -
всички си тръгват, отиват;
братчето му го гледало
цалички до три годинки -
и нему са е додело,
додело и наситило -
и то си тръгва, отива.
Стоян са жално молеше:
- Брате, рождени брате-ле,
не мой ма, брате, оставя;
чужда е земя усилна -
чуждо са братче не брати,
чужда са сестра не сестри.
Ам' си ма, брате, отнеси
в нашата земя разтъжна,
та си ма, брате, остави
на високата планина,
под едно дърво високо.
Та ми го братче отнесе
в техната земя разтъжна,
та си го братче остави
на високата планина,
под една дърво високо.
Нищичко нема при него,
само две черни лпилета:
едното сенка държеше,
другото вода носеше.
И тем си са е додело,
и те са сбират, търгнуват,
на своя земя да идат.
Стоян са с душа делеше
и пилетам си викаше:
- Почакайте ма, пиленца,
да си са с душа раздела,
па ми пръстена земете,
в наше го село носете,
в нашата мала градинка.
Га си ми влезат сестрите,
рано в понеделник утрина
да си ми прашат китките,
тогав щът пръстен да найдат,
да найдат да ма споменат.
Пръстенът пее, казува,
да ми е Стоян загинал
на високата планина,
под едно дърво високо,
с нигде ми никой при него,
саде две черни пилета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.